Ейбрахам Линкълн
(1809-1865)
Ейбрахам Линкълн - снимка Уикипедия
Ейбрахам Линкълн (Abraham Lincoln) е известен като Великият освободител. Той е 16-ят президент на Съединените щати (1861–1865) и първият президент от Републиканската партия. Преди встъпването му в длъжност седем южни щати се отделят от САЩ и формират Конфедеративните американски щати – събития, които водят до Американската гражданска война. Изключителен политик, който се доказва като лидер по време на войната, въпреки че е твърдо против нея и се стреми към обединяване на нацията.
Линкълн започва политическата си кариера през 1832 година, когато е едва 23-годишен. Противник на разширяването на робството в нови територии, той е един от основателите на Републиканската партия, а през 1860 година печели изборите като неин кандидат. По време на Гражданската война (1861-1965) лично ръководи военните действия, довеждащи до победата на Конфедерацията.
Дейността му като президент допринася за увеличаване на ролята на изпълнителната власт и премахване на робството в Съединените щати. Ейбрахам Линкълн включва в състава на правителството своите опоненти и успява да ги привлече в работата за една обща цел. По време на цялата война предотвратява намесата на Великобритания и на другите европейски страни. След края на войната предлага план за умереното възстановяване, свързан с националното споразумение. Привърженик е на интегрирането на чернокожите в американското общество. На 14 април Ейбрахам Линкълн е смъртно ранен по време на театрално представление. Той е първият убит президент на Съединените щати. Според общественото мнение и социалните изследвания Линкълн остава един от най-добрите и най-обичаните американски президенти, въпреки че по своето време е бил сериозно критикуван.
Ейбрахам Линкълн е роден на 12 февруари 1809 година в имението Синкинг Спринг Фарм , разположено в североизточната част на Хардин Каунти, Кентъки. Наречен е на дядо си Ейбрахам Линкълн, който се установява в Кентъки през 1780 година, а четири години по-късно е убит от индианците. Един от неговите предци, Самуел Линкълн, е бил тъкач и е известно, че още през 1637 година се заселва в Масачузетс. Родителите на Ейбрахам, Томас Линкълн и Нанси Ханкс, са били почти напълно необразовани. По-късно, когато той става известен, репортерите преувеличават бедността и мрака, в който е бил роден и израснал. В действителност бащата на Линкълн е бил уважаван и сравнително влиятелен гражданин на областта, закупува семейната ферма за 200 долара в брой, поради което поема дълг.
Три години след закупуването на имението в Окръжния съд на Хардин е подаден иск във връзка със собствеността на имението, което става причина семейство Линкълн да се премести. През 1815 губят делото и разходите по процеса, водят до семейни трудности. През 1811 година успяват да наемат 30 акра от голямото 230 акрово имение в Кноб Крийк. По това време бащата на Линкълн вече е уважаван член на местната общност, успяващ фермер и дърводелец. Най-ранните спомени на Ейбрахам са от това имение. През 1815 година друг ищец предприема действия, за да отстрани отстрани семейството от земята им. Разстроен от поредния сблъсък в съда и изгубил вяра в сигурността на законите на Кентъки, през 1816 Томас решава да се премести в Индиана, чиято територия е под контрола на федералното правителство и два известна сигурност за правата на собственост върху земята. Според историците и биографите на Линкълн всички тези проблеми са причината по-късно той да стане адвокат и да защитава каузата за по строг контрол при прилагането на законите.
От ранните си години Линкълн се занимава с физически труд. Поради тежкото финансово състояние на семейството посещава училище по-малко от една година, но успява да се научи да чете и да пише. С навършване на пълнолетие започва самостоятелен живот. Самообразованието му помага вземе успешно изпитите и през 1836 получава разрешение да практикува право. Заедно с Уилям Бътлър създават фирмата „Стюарт и Линкълн“. Благодарение на ораторските си способности и безупречната си репутация печели доверие в обществото. Същата година изнася първата си публична реч в лицея „Млади хора“ в Спринфийлд, в която подчертава ценностите на демокрацията, на конституцията и на наследството на „бащите-основатели“.
През 1832 година в Илинойс избухва въстанието на индианците, тъй като те не желаят да напуснат домовете си и да се преселят на запад. Ейбрахам Линкълн е назначен за капитан, но участва във военните действия. През 1840 се запознава с Мери Тод, дъщеря на плантатор от юг, и две години по-късно се женят. Раждат им се четирима сина, но само най-големият, Робърт, живее по-дълго.
През 1846 година Линкълн е избран за член на Камарата на представителите на Конгреса на (1847—1849). Въпреки че не е особено влиятелна фигура във Вашингтон, той активно се противопоставиха на действията на президента в американо-мексиканската война, считайки я за необоснована агресия от страна на Съединените щати. Независимо от това, Линкълн гласува за разпределяне на средства от Конгреса за армията и за материална помощ военноинвалиди, жените, които са загубили съпрузите си и изисква да се осигури право на избирателен глас на жените. Линкълн е за премахване на смъртното наказание и е против робството, но не признава крайните мерки, затова предлага постепенното освобождаване на роби, както и предоставянето на повече свобода за чернокожите.
Линкълн решава да се откаже от преизбиране в Камарата на представителите. През 1849 година се отдалечава от политическата дейност и практикува право. Превръща се в един от водещите адвокати в щата. През 23-годишната си юридическа кариера участва в 5100 дела (с изключение на нерегистрираните), а заедно със своите партньори се явява пред Върховния повече от 400 пъти.
През 1856 Линкълн се присъединява към Републиканската партия , която се противопоставя на робството и през 1858 е номиниран за кандидат в Сената на САЩ. На изборите негов опонент е демократът Стивън Дъглас. Дебатът между Линкълн и Дъглас по въпроса за робството става широко известно. Линкълн не е аболиционист, но е срещу робството от морална гледна точка. Той смята робството за необходимо зло в аграрната икономика на Юга. Опитва се да оспори аргументите на Дъглас, който обвинява своя опонент в радикализъм. Линкълн се застъпва за граждански и политически права на чернокожите. Според него въпросът за робството е в компетенцията на отделните щати и федералното правителство няма конституционно право да се намесва в този проблем. Изборите печели Стивън Дъглас, но Линкълн при създава репутацията на борец срещу робството.
През октомври 1859 въстание на юг избухва въстанието на Джон Браун, което планира да започне бунт на робите на юг. Отрядът е блокиран от военните части и унищожен. Ейбрахам Линкълн осъжда действията на Браун като опит за силово решение на въпроса за робството. Умерената позиция на Линкълн по въпроса за робството го определя като компромисен кандидат от Републиканската партия в изборите през 1860 година. В случай на победа на републиканците южните щати са застрашени от отцепване от Съюза. И двете партии, Демократическата и Републиканската, се борят за ценностите, които кандидатът олицетворява. Личността на Линкълн се свързва с усърдие, честност и социална мобилност. Произхождащ от народа, той е човек, който се е “самоизградил.” На 6 ноември 1860 година участието на населението в изборите за първи път превишава 80%. В голяма степен благодарение на разцеплението в Демократическата партия той става президент на САЩ и първият от своята нова партия. Той печели изборите най-вече благодарение на подкрепата на Севера. В девет южните щати името му не се е появява в избирателните бюлетини, поради което успява да спечели само в два от 996 района.
Линкълн е противник на разпространението на робство и победата му в изборите разделя още повече американския народ. Още преди да му встъпването му в длъжност по инициатива на Южна Каролина седем от южните щати обявяват отделянето си от Съединените щати. Делауеър, Мериленд, Вирджиния, Северна Каролина, Тенеси, Кентъки, Мисури и Арканзас първоначално отхвърлят призива на сепаратистите, но скоро се присъединиха към тях. Действащият президент Джеймс Бюканън и новоизбраният президент Линкълн отказват да признаят отделянето. През февруари 1861 на Конституционния конгрес в Монтгомъри (Алабама) е обявено създаването на Конфедерацията на американските щати. За председател е избран Джеферсън Дейвис, който полага клетва още същия месец. Столица става Ричмънд.
12 април 1861 година бележи началото на войната (1861-1862). Подложен на сериозни критики за военните поражения и икономическите затруднения, въпреки липсата на военен опит, Ейбрахам Линкълн предприема решителни стъпки за изграждане на ефективна армия, като не спира дори пред ограничения на гражданската свобода или изразходването на средства, които все още не са одобрени от Конгреса. В първите големи битки във Вирджиния на железопътната гара Манасас на 21 юли 1861 федералната армия претърпява поражение. Линкълн назначава главнокомандващия Дж. Б. Маклелън. На 21 октомври неговите части са разбити близо до Вашингтон. На 8 ноември е превзет британският параход «Трент», на борда на който се намират посланици от Юга. Това почти довежда до война с Великобритания .
През февруари-март 1862 генерал Юлисис Грант успява да отдели южняците от Тенеси и Кентъки. През лятото бе освободен щата Мисури и армията на Грант навлиза в северните райони Мисисипи, Алабама, а на 25 април и Ню Орлиънс. На 29-30 август южняците побеждават при второто сражение при Бул Рън, след което Линкълн призовава още 500 000 човека. Великобритания и Франция отказват да се включат във войната и да признаят Конфедерацията. По време на войната Русия поддържа приятелски отношения със САЩ.
През 1862 година кампанията завършва с поражение на жителите Севера. Критичното положение на федералната армия води до недоволство сред населението. Линкълн се намира под натиск от страна на Републиканската партия, която включвала както поддръжници на незабавното премахване на робството, така и на постепенното освобождаване на робите. Линкълн се придържа към компромисна политика, като по този начин успява да предотврати разделянето на партията. Той е убеден, че дори по време на война, трябва да има политически процес. Това позволява по време на цялата гражданска война да се запази свободата на словото и да избегнат строгите ограничения на гражданските свободи и на кризата на двупартийната система. След атаката на Конфедерацията на Форт Самтер част от членовете на Демократическата партия основават “лоялна опозиция”, подкрепяща политиката на правителството.
По инициатива на Ейбрахам Линкълн на 20 май 1862 година бе приет от акт на Homestead, според който всеки гражданин на САЩ, навършил 21 години и не воюващ на страната на Конфедерацията, може да получи от държавния поземлен фонд земя не повече от 160 акра (65 хектара) след плащането на регистрационна такса в размер на 10 долара. Законът влиза в сила на 1 януари 1863. Заселниците, които са започнали да обработват земята и да строят, получават безплатно право на собственост на тази земя след изтичането на пет години. Земята може да бъде придобита и дългосрочно, срещу заплащане от 1,25 долара за декар. Според този акт в Съединените щати бяха раздадени около 285 милиона акра (115 хектара). Този закон решава радикално аграрния въпрос чрез насочване на развитието на селското стопанство чрез фермерството и води до заселване на досега пустинните райони, както и до обезпечаване със земя на голяма част от населението.
Неуспехите във войната и нейното удължаване постепенно променя отношението на Линкълн по въпроса за робството. Той стига до заключението, че Съединените щати или ще станат напълно свободни или напълно робовладелчески. Става ясно, че основната цел на войната, възстановяването на Съюза, е недостижимо без премахване на робството. Линкълн, който винаги е защитавала позицията за постепенното освобождаване на негрите на компенсационна основа, сега смята, че робството трябва да бъде премахнато. Така на 30 декември 1862 година президентът подписва «Прокламация за освобождението на робите», обявяваща чернокожите, живеещи на териториите, в състояние на бунт, «сега и завинаги» свободни. Документът дава тласък на приемането на поправка XIII (1865) на американската Конституция, която напълно премахва робството в САЩ. Прокламацията е критикувана от радикалните републиканците, тъй като освобождаването на робите се извършва там, където федералното правителство няма власт, но също така и защото е променила характера на гражданска война, превръщайки я във война за премахване на робството.
На 3 март 1863 година за първи път в историята на САЩ, е въведена задължителната военна служба.
През декември 1863 Линкълн обещава амнистия за всички бунтовници (с изключение на ръководителите на Конфедерацията) при условие приемането на клетва за вярност към САЩ и приемането на премахване на робството.
Сред хората стават все по-популярни идеите за края на войната. Пред Линкълн стои задачата да внуши на американците вяра в победата. На изборите през 1863 демократите успяват да намалят разликата в броя на местата в Конгреса, но републиканците запазват мнозинство в Сената и Камарата на представителите.
Въпреки собствените си съмнения и възражения на партийните лидери, Линкълн решава да се кандидатира за втори мандат, въпреки че през последните четири години си е създал много врагове – често е критикуван и е мразен от мнозина. Демократическата партия обявява в свой лозунг слагането на край на войната и водене на преговори. Неин кандидат става генерал Джордж Б. Маклелън, който бе уволнен от Линкълн от поста си на главнокомандващ през 1862. Линкълн е единственият номиниран кандидат от Републиканската партия и печели изборите.
Гражданската война завършва с капитулацията на Конфедерацията на американски щати на 9 април 1865 година. На страната предстои да извърши реконструкция на Юга и започва процеса на интеграция на чернокожите в американското общество. Пет дни след края на войната, в деня на Разпети петък на 14 април 1865 година, по време на спектакъла “Моят американски братовчед” (в театър «Форд»), привърженикът на Конфедерацията, актьорът Джон Уилкс Бут прониква в президентската ложа и прострелва Линкълн в главата. На следващата сутрин, без да дойде в съзнание, Ейбрахам Линкълн умира. Милиони американци отдават последна почит на техния президент в продължение на две седмици и половина, докато трауният влак, с който се придвижва тялото на президента, преминава през няколко щата, придвижвайки се от Вашингтон до Спрингфийлд. Той е погребан в Ок Ридж Семетри, където през 1874 година е изградена 54-метрова гробница.
Гражданската война е най-кръвопролитния военен конфликт в историята на САЩ и най-тежкото изпитание за американската демокрация. Ейбрахам Линкълн става главна историческа фигура в съзнанието на американския народ, човекът, който предотвратява разпадането на Съединените щати и отменя робството, считано за основна пречка в последващото нормалното развитие на страната. Линкълн започна модернизацията на Юга и еманципацията на робите. Формулира основните цели на демокрацията. По време на неговия мандат като създава трансконтиненталната железопътна линия към Тихия океан, разширена е системата за инфраструктура, създадена е нова банкова система и е решен аграрния въпрос. Въпреки това в края на войната страната е изправена пред много проблеми, включително обединяването на нацията и за изравняване на правата на черни и бели. След убийството на Линкълн икономиката на САЩ дълго време е най-бързо развиващата се в света, което в началото на ХХ век става световен лидер. През целия си живот Линкълн спазва строги морални принципи. Въпреки че е бил склонен към меланхолия, е притежавал чувство за хумор. Дори и до днес Ейбрахам Линкълн е считан за един от най-интелигентните президенти на САЩ. В знак на благодарност на американския народ във Вашингтон, е издигнат негов паметник като на един от четирите президенти, определили историческото развитие на Съединените американски щати.